Постинг
25.03.2008 23:04 -
Живота на Продавача
Автор: antihuman
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1366 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 30.03.2008 22:20
Прочетен: 1366 Коментари: 3 Гласове:
0
Последна промяна: 30.03.2008 22:20
...Последва силен шамар. Жан Лутер падна на стола.Баща му се разкрещя кавгата свърши.Слабото момче със сини очи стана и отиди в стаята си.
На другия ден малкия Жан отиде на пазара.Трябваше да се опита да спечели поне 20 франка за да не се повтори същата случка от вчера.Гледаше хората как минават и нито един от тях не се спря да купи нещо от момчето.Само старата госпожа Кокет си купи едно камъче за 20 су ,но не го купи защото й трябваше , на ъгъла тя го изхвърли ,а от състрадание или може би просто стар навик. Беше края на деня ,а на пазара в Кемплер хората се разотиваха а Лутер имаше само 7 франка и 36 су.
,,Същото ще стане и тази вечер ...... ще го преживея."" - каза си момчето.Прибра малките колета от различни камъчета в една кошница.Тръгна да си върви .... по пътя видя едно момиче да мръзне в студената кемплерска есен. Жан я видя и й даде 3 франка.Тя му кимна с глава в знак на благодарност.Той много добре знаеше какво ще му струват тези 3 франка. Не бяха богати ,напротив семейството на Жан мирзерстваше ,без никакво преувеличение може да се каже ,че те бяха онази най-долната част на обществото във Франция.Още щом влезе Жан , господин Лутер го хвана и му бръкна в джоба.Като видя мизерните 4 франка и 36 су , той побесня.Жестокия баща грабна бедното момче за яката ,удари го с юмрук и го прати в другия ъгъл на стаята.
-Простак , мръсник.За нищо неставаш ,даже и да наследиш занаята от собствения си баща.И за крадец неставаш.
Това били единствените нежни където чувал невръстното момче.Никога не са му казвали: ,,Обичам те."" Майка му отдавна само стоеше на стола и нищо неможеше да каже на главата на семейството.Тя се бе превърнала в скелет,добре че имаше още кожа.Лицето й беше бледо и измъчено.Никога неговореше.Нямаше и за какво.Деня й всеки ден беше един и същ.На нивата ,а през зимата в старата кръчма.Там се събираха най-ниския слой общество: бедняци ,крадци ,измамници и убийци.Бащата на 12-годишното момче беше от вторите.Всичките пари където майката и детето печелеха идваха именно тук в тази дълпопробна кръчма ,забравена от Бога.Всъщност всичките й поситители бяха забравени от Него.
Беше рано сутринта.Жан вече трябваше да отива на пазара да спечели нещо.Татко му го предупреди ,че ако днеска не спечели 20 франка ,когато се прибере щял да го бие с камшик.Във Франция през това време непослушните деца се биха с камшик.Много малко момченца в Кемплер нямаха ужасни червени рани и белези по детските си гърбове.Вярно ,че имаше лоши деца ,но просто в бедняшкия квартал Госпер ,начина да преуспееш беше с точно това ,,възпитание"".
Вече беше обяд сумата която спечели детето нямаше да задоволи господин Лутер.През деня момчето гледаше в небето ,мечтаеше за друг живот.
-Хей момче ,идвай да разтоварим картофите и рибата-развика се изведнъж един нисък дебел и със вдъбнато лице мъж.-По -бързо нехранимайко такъв , няма цял ден да те чакам, клиентите се редят на опашка.
-Идвам-каза момчето- момент господин Льокиен.
Жан взе един кашон с картофи ,дигна го на рамо и тръгна към бараката.Едно дете хвърли една ябълка , той се спъна и картофите се разсипаха.
Льокиен се обърна и като видя какво е станало ,хвана момчето за косата и го облегна на едно дърво.Извади камшика разскъса му тениската ,ако можеше да се нарече така.Тениската беше просто зашити парчета плат от различни дрехи.Почна да го бие и нареждаше:
-Ти безпризорен хранимайко.Баща ти не те бие , аз ще те бия тогава , да се научиш.
Всички продължиха с обичайните си задължения на никого не му направи впечетление ,че биха Жан с камшик и то на центъра на малкото градче Кемплер.
-Извинете господине ще ми продадете ли картофи.-чу се глас зад дебелака.
-О , да заповядайте.-каза Льокиен.Остави камшика и се обърна.Пред дебелака стоеше млад мъж ,явно имаше буржоазно потекло.На Льокиен му светнаха очите ,разбра ,че днеска му е щастливия ден.
-Избрахте ли си?-попита наглият човек.Той посегна да вади картофи от кошницата до морковите.
-Господине не от тези.
-Как не от тях?-недоумяваше дребния и дебел човек.
-Искам тези от земята.
-Но това е лудост господине!-изчерви се търговеца-Този нехранимайко ги събори.- погледна към Жан и го посочи с тлъстия си пръст.
-Ще ви дам 30 франка само и само да ми дадете картофите от земята.И още 5 ако освободите момчето.-отговори мъжа.
-Оооо ,разбира се господине.-Тлъстото човече за минути събра картофите от земята и освободи момчето.Когато стори всичко това той гледаше как всичките 35 франка идват в ръцете му , в неговите ръце!
Момчето успя само да каже ,,Благодаря"" на непознатият мъж.Тръгна да си заминава и Освободителя каза:
-Чакай! Ела малко.-момчето отиде и мъжа му оправи блузата ,защото беше наопаки.-Късмет.- усмихна си непознатия и му махна за довиждане.
,,Какъв късмет?"" -каза си на ум Жан. ,,Пребиха ме ,а сега като се прибера пак.""
По каменистия път невидя онова момиче от вчера.,,Какво ли бе станало с нея?""-учуди се.
Стигна до вкъщи и влезе вътре.Лутиер го чакаше.
-Къде ти са камъните Простак такъв?-развика се бащата.
Жан напълно беше забравил за камъчетата останаха на пазара, но вече беше късно.
Хвана момчето и го удари в масата. Отново последва продцедурата бъркане в джоба.ИЗкара 100 франка от джоба на Жан.Самото момче се учуди.Майката се усмихна.
-Откъде ги открадна?Простак такъв,а ако са те видяли?-удари му шамар и цялото лице на детето беше в кръв.
Самият Жан незнаеше откъде са се взели тези пари?Сети се ... от онзи мъж където го спаси от още камшици.
Бащата го удари още два пъти.Жан не издържа.Излезе навънка в снега.Вървя в студеното , сам ,без обувки.Скри се зад един ъгъл и никой никога не го видя и не чу за него.
Хората казват ,че го е хванала в капана си ,,Бялата смърт"" ,но това беше само предположение.Майка му умря 1 месец след като разбра ,че детето й е изчезнало.Лутиер го убиха по време на Револцията във Франция.Льокиен стана адвокат ,благодарение на хаоса във войната успя да открадне голяма сума пари и се нареди след буржоазията в Париж,отдавна беше заминал от Кемплер. А онова момиче ,където Жан я бе видял един път и се бе влюбил в нея.Тя се оказа дъщеря на Льокиен и отдавна напуснала Франция.
Из дневника на едно момче
(В.Молие)
На другия ден малкия Жан отиде на пазара.Трябваше да се опита да спечели поне 20 франка за да не се повтори същата случка от вчера.Гледаше хората как минават и нито един от тях не се спря да купи нещо от момчето.Само старата госпожа Кокет си купи едно камъче за 20 су ,но не го купи защото й трябваше , на ъгъла тя го изхвърли ,а от състрадание или може би просто стар навик. Беше края на деня ,а на пазара в Кемплер хората се разотиваха а Лутер имаше само 7 франка и 36 су.
,,Същото ще стане и тази вечер ...... ще го преживея."" - каза си момчето.Прибра малките колета от различни камъчета в една кошница.Тръгна да си върви .... по пътя видя едно момиче да мръзне в студената кемплерска есен. Жан я видя и й даде 3 франка.Тя му кимна с глава в знак на благодарност.Той много добре знаеше какво ще му струват тези 3 франка. Не бяха богати ,напротив семейството на Жан мирзерстваше ,без никакво преувеличение може да се каже ,че те бяха онази най-долната част на обществото във Франция.Още щом влезе Жан , господин Лутер го хвана и му бръкна в джоба.Като видя мизерните 4 франка и 36 су , той побесня.Жестокия баща грабна бедното момче за яката ,удари го с юмрук и го прати в другия ъгъл на стаята.
-Простак , мръсник.За нищо неставаш ,даже и да наследиш занаята от собствения си баща.И за крадец неставаш.
Това били единствените нежни където чувал невръстното момче.Никога не са му казвали: ,,Обичам те."" Майка му отдавна само стоеше на стола и нищо неможеше да каже на главата на семейството.Тя се бе превърнала в скелет,добре че имаше още кожа.Лицето й беше бледо и измъчено.Никога неговореше.Нямаше и за какво.Деня й всеки ден беше един и същ.На нивата ,а през зимата в старата кръчма.Там се събираха най-ниския слой общество: бедняци ,крадци ,измамници и убийци.Бащата на 12-годишното момче беше от вторите.Всичките пари където майката и детето печелеха идваха именно тук в тази дълпопробна кръчма ,забравена от Бога.Всъщност всичките й поситители бяха забравени от Него.
Беше рано сутринта.Жан вече трябваше да отива на пазара да спечели нещо.Татко му го предупреди ,че ако днеска не спечели 20 франка ,когато се прибере щял да го бие с камшик.Във Франция през това време непослушните деца се биха с камшик.Много малко момченца в Кемплер нямаха ужасни червени рани и белези по детските си гърбове.Вярно ,че имаше лоши деца ,но просто в бедняшкия квартал Госпер ,начина да преуспееш беше с точно това ,,възпитание"".
Вече беше обяд сумата която спечели детето нямаше да задоволи господин Лутер.През деня момчето гледаше в небето ,мечтаеше за друг живот.
-Хей момче ,идвай да разтоварим картофите и рибата-развика се изведнъж един нисък дебел и със вдъбнато лице мъж.-По -бързо нехранимайко такъв , няма цял ден да те чакам, клиентите се редят на опашка.
-Идвам-каза момчето- момент господин Льокиен.
Жан взе един кашон с картофи ,дигна го на рамо и тръгна към бараката.Едно дете хвърли една ябълка , той се спъна и картофите се разсипаха.
Льокиен се обърна и като видя какво е станало ,хвана момчето за косата и го облегна на едно дърво.Извади камшика разскъса му тениската ,ако можеше да се нарече така.Тениската беше просто зашити парчета плат от различни дрехи.Почна да го бие и нареждаше:
-Ти безпризорен хранимайко.Баща ти не те бие , аз ще те бия тогава , да се научиш.
Всички продължиха с обичайните си задължения на никого не му направи впечетление ,че биха Жан с камшик и то на центъра на малкото градче Кемплер.
-Извинете господине ще ми продадете ли картофи.-чу се глас зад дебелака.
-О , да заповядайте.-каза Льокиен.Остави камшика и се обърна.Пред дебелака стоеше млад мъж ,явно имаше буржоазно потекло.На Льокиен му светнаха очите ,разбра ,че днеска му е щастливия ден.
-Избрахте ли си?-попита наглият човек.Той посегна да вади картофи от кошницата до морковите.
-Господине не от тези.
-Как не от тях?-недоумяваше дребния и дебел човек.
-Искам тези от земята.
-Но това е лудост господине!-изчерви се търговеца-Този нехранимайко ги събори.- погледна към Жан и го посочи с тлъстия си пръст.
-Ще ви дам 30 франка само и само да ми дадете картофите от земята.И още 5 ако освободите момчето.-отговори мъжа.
-Оооо ,разбира се господине.-Тлъстото човече за минути събра картофите от земята и освободи момчето.Когато стори всичко това той гледаше как всичките 35 франка идват в ръцете му , в неговите ръце!
Момчето успя само да каже ,,Благодаря"" на непознатият мъж.Тръгна да си заминава и Освободителя каза:
-Чакай! Ела малко.-момчето отиде и мъжа му оправи блузата ,защото беше наопаки.-Късмет.- усмихна си непознатия и му махна за довиждане.
,,Какъв късмет?"" -каза си на ум Жан. ,,Пребиха ме ,а сега като се прибера пак.""
По каменистия път невидя онова момиче от вчера.,,Какво ли бе станало с нея?""-учуди се.
Стигна до вкъщи и влезе вътре.Лутиер го чакаше.
-Къде ти са камъните Простак такъв?-развика се бащата.
Жан напълно беше забравил за камъчетата останаха на пазара, но вече беше късно.
Хвана момчето и го удари в масата. Отново последва продцедурата бъркане в джоба.ИЗкара 100 франка от джоба на Жан.Самото момче се учуди.Майката се усмихна.
-Откъде ги открадна?Простак такъв,а ако са те видяли?-удари му шамар и цялото лице на детето беше в кръв.
Самият Жан незнаеше откъде са се взели тези пари?Сети се ... от онзи мъж където го спаси от още камшици.
Бащата го удари още два пъти.Жан не издържа.Излезе навънка в снега.Вървя в студеното , сам ,без обувки.Скри се зад един ъгъл и никой никога не го видя и не чу за него.
Хората казват ,че го е хванала в капана си ,,Бялата смърт"" ,но това беше само предположение.Майка му умря 1 месец след като разбра ,че детето й е изчезнало.Лутиер го убиха по време на Револцията във Франция.Льокиен стана адвокат ,благодарение на хаоса във войната успя да открадне голяма сума пари и се нареди след буржоазията в Париж,отдавна беше заминал от Кемплер. А онова момиче ,където Жан я бе видял един път и се бе влюбил в нея.Тя се оказа дъщеря на Льокиен и отдавна напуснала Франция.
Из дневника на едно момче
(В.Молие)
Търсене
За този блог
Гласове: 70
Архив
