Постинг
29.04.2008 14:03 -
Тишина
Автор: antihuman
Категория: Лични дневници
Прочетен: 835 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 27.05.2008 12:40
Прочетен: 835 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 27.05.2008 12:40
През пътеката вървя,ако може да се нарече така?
Движа се бавно, минавам през препятствията ,като детска игра.
Не осъзнавам какво има след хоризонта, не знам каква е опасността.
Спирам се! Да те потърся някъде в нищото.Може да се появиш ,може да си до мен.
Не осъзнах каква грешка направих преди!Обичаше ме ,правеше и невъзможното
за мен ,а аз сърцето ти разбих.
Издирвам те в нищото, търся сърцето ти ,а то било в ръцете ми.
Разбито ,прокълнато за вярност от истинската ти ,чиста любов.
То може би ,ще бъде вечно така ,едва ли ще обичаш някого ,така силно като мен.
Мразя се ,осъзнах грешката си ,извинявам ти се ,ето заповядай сърцето ми.
Душата ми вземи! Остави я в Ада да гори ,да пищи ,да проклина онези дни!
Да страда , да не умее да се измъкне от мъките си.Нека аз ,твоята муза на Разочарованието
да се гърча от болка.От очите ми кръв да се лее.Сърцето ми зловещо да пее
,за смъртта на притежателя си.
Когато искаш да убиеш някого ,заради неловкия си ден.Сърцето ми вземи!Режи го ,хвърли го в нищото.
Затвори го в гардероба.На тъмно да бъде то, да разбере как страдаше ти за мен.
Знай аз ,ще живея без душа и сърце, но онази муза на Разочарованието ще ме тегли към теб.
Вървя виждам края на пътеката.Не знам накъде да поема сега?
Спрях се ,а дъжда ме къпе уморен, може би ще осъзная какво загубих, в онзи слънчев прекрасен ден.
Движа се бавно, минавам през препятствията ,като детска игра.
Не осъзнавам какво има след хоризонта, не знам каква е опасността.
Спирам се! Да те потърся някъде в нищото.Може да се появиш ,може да си до мен.
Не осъзнах каква грешка направих преди!Обичаше ме ,правеше и невъзможното
за мен ,а аз сърцето ти разбих.
Издирвам те в нищото, търся сърцето ти ,а то било в ръцете ми.
Разбито ,прокълнато за вярност от истинската ти ,чиста любов.
То може би ,ще бъде вечно така ,едва ли ще обичаш някого ,така силно като мен.
Мразя се ,осъзнах грешката си ,извинявам ти се ,ето заповядай сърцето ми.
Душата ми вземи! Остави я в Ада да гори ,да пищи ,да проклина онези дни!
Да страда , да не умее да се измъкне от мъките си.Нека аз ,твоята муза на Разочарованието
да се гърча от болка.От очите ми кръв да се лее.Сърцето ми зловещо да пее
,за смъртта на притежателя си.
Когато искаш да убиеш някого ,заради неловкия си ден.Сърцето ми вземи!Режи го ,хвърли го в нищото.
Затвори го в гардероба.На тъмно да бъде то, да разбере как страдаше ти за мен.
Знай аз ,ще живея без душа и сърце, но онази муза на Разочарованието ще ме тегли към теб.
Вървя виждам края на пътеката.Не знам накъде да поема сега?
Спрях се ,а дъжда ме къпе уморен, може би ще осъзная какво загубих, в онзи слънчев прекрасен ден.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 70
Архив
