,,Гарвани проклети’’

Нека гарваните пеят своята весела песен.

Нека да дойдат и да ми я изпеят само на мен

в онази  късна студена и мрачна есен.

Нека в тяхните думи да разбера , че живот не  е това.

Нека от моите очи да падне по една сълза ,макар и

студена и безчуствена да е тя.

Нека света да продължи да се върти ,

нека сърцето да спре да ме боли.

Не по загубена любов ,а по загубено доверие,

което на хората давах ,а  те ми го отнеха.

И останах сам с гарваните проклети ,

стоят до мен и пеят онази тяхна страшна песен.

Нека нещата за мен се променят,

нека да избера трудния ,но правилен  път.

Нека проклетниците да спрат да ме следят

или да са със мен ,но далече от мен и моя път.

Нека хорското мнение пръхта да ми диша ,

на следите на един беглец ,така да се каже ,,щастливят поет’’.

Гарваните черни ,зловещи щастие носели,

Но хората друго мнение имали за това,

гарвана бил олицворение на Дявола ,даже и на Смъртта.

Със насмешка слушах тези небивалици ,обърнах се към

човеците мои врагове заклети  и си заминах ,злото оставих зад мен.

Нека по-пътя в неизвестното мойте приятели да ме водят ,

нека да продължат да пеят онази тяхна страшна песен.

Сякаш Моцарт слушах аз ,красиво тъжно и зловещо бе в този час.

Нека моята съдба ме преследва ,тя бе ято от гарвани .... нищо друго само това.

Нека гарваните моят път да бележат ,нека с тяхната песен всеки

човек от страх да трепери.

Нека всичко за миг да се струти,

Нека в живота всеки човек на добро да сполучи.

Но ето има ги такива като мен ,мъката ,

страданието и злобата на хората носят ден след ден.

Ето гарваните ме оставиха умрях ,в кръг обикаляха полето,

,не са ли красиви ,черни и към правилния път ме  водеха .... благодаря им за което!