,,Мариела!’’-името ти пак изричам на сън.

Пак сънувам теб ,цялата си бяло ти до мен.

Ангел прекрасен на сън ми се появи

,но в реалността го изгубих аз.

Какъв глупак съм ! –крещя и плача

,но ти не се обръщаш ,моя Мариела.Защо?

Обичам те , загубих те ,знам

,но аз не заслужавам ли втори шанс?

Гордостта ти пречи принцесо.

Колко остави без сърца ,а аз ли съм поредния?

Не отговаряш мила.Стойш и ме гледаш

,със студен поглед като безчуствен студен айсберг.

Аз знам Мариела ,знам ,че някъде там има сърце

,което се опитва да излезе от оковите на леда.

Знам ,че в очите ти ,някъде дълбоко има сълзи които

,ти държиш като затворници мила.Защо?

Правиш се на студена ,искаш да страдам!Успя!!!

Обичаш ме още ,аз знам това.

Желаеш ме още ,аз знам и това.

Какво правиш аз незнам това ,но и ти незнаеш нали така?

Но знаеш ли принцесо ,ще дойде ден в който

ще усетиш ,че си сгрешила.Ще искаш да се върна

,но аз ще съм далеч..Ще викаш: ,,Върни се!!!’’

, но мила Мариела , мен няма да ме има ,ще е късно .... Мариела.