Плача на Самотата

Крясъка ставаше по-силен,дразнеше сетивата.

Нищо друго не се чуваше , на пейката стоеше Самотата.

Пред нея жени и деца в мрака ,никой не я забеляза

 Хм . . . . . . Съдба.

Желанието да бъде забелязана беше силно,но за съжеление

никой не я забеляза.Даже и да я виждаха  ,се правеха ,че нея я няма,

но тя е там сама ,плаче и проклина света .

Хм . . . . . . Съдба.

Самотата беше красива ,с черна коса жена.

Хубави кафеви очи,но уви . . . . . . сама.

Стоя на пейката с часове, хората я отминаваха

нея . . . . . .  Самотата.

Хм . . . . . . Съдба.

Плачеше много и умря там сама.Да тръгнат двете я чакаше

може би най-добра и единственна приятелка, Смъртта.

Самотата се събуди в леглото отново сама

всичко е било сън.

Хм . . . . . . Съдба.